Deprecated: mysql_connect(): The mysql extension is deprecated and will be removed in the future: use mysqli or PDO instead in /home/mezdrabg/public_html/sela/ignatitsa/cms/db_php.php on line 9
Официален сайт на село Игнатица - Исторически забележителности
Исторически забележителности

Черепишкият манастир е разположен на десния бряг на р. Искър, близо до жп. спирка Черепиш и на 2 км. югозападно от с. Лютиброд, област Враца.

Основан е към края на 16в. Най-старите сведения за манастира се съдържат в неговия устав от 1390-1396 г. Няколко пъти е унищожаван и опожаряван. Построен е в землището на с. Игнатица, като по-късно чрез дарения земите стават владение на манастира. Черепишкия манастир носи още името "Успение Богородично". През 15в. в манастира е написано Черепишкото четвероевангелие, там е живял и починал Зографски.

Още през 16в. в манастира е основано килийно училище. По същото време в манастира се развива книжовно просветна дейност. В Черепишкия манастир се намира сабята на легендарния поет и революционер Христо Ботев, която е запазена и до днес, макар и да не е в това блестящо състояние, както тогава.

 

Дано ми найдат пушката,

пушката, майко, сабята,

и дето срещнат душманин,

със куршум да го поздравят,

а пък със сабя помилват

 

                                 Христо Ботев

 

 На скалата на манастира се намира Рушидовата къща, построена от богатия бей-турчин, който възстановил манастира след изгарянето му. Срещу Рушидовата къща се намира костницата на Ботевите четници, в която се съхранявт и до днес мощите на героите.

 

След Освобождението на България много наши културни дейци са посещавали манастира.

Иван Вазов идва два пъти - през 1889 и 1907 г. и вдъхновен от пресните спомени за разигралите се наблизо събития написва разказа "Една българка".

През 1897 г. родоначалникът на организирания туризъм в България Алеко Константинов, запленен от прелестите на Черепишкия манастир и околностите му написва "Българска Швейцария".

Поетът Никола Вапцаров посещава манастира през 1939 г., а реставрационната дейност през 1980-1982 г. лично се наблюдава от Людмила Живкова.